По средата на деня, както чакаш отговор от някой колега, планове правиш… сега ще се обадя на този, после среща с онзи, или пък вдигаш тежести в някой фитнес, ей така изневиделица, се появява спомен. Хубав спомен за някой, когото обичаш. Спомена е далечен, но такива са спомените, че дори и да са на повече от петнайсе години, носят цял комплект- за всяко сетиво по нещо. Носят мирис. Картини на усмивки, чувството за сигурност, чувство за топлина, много чувства, все хубави, познати, лесни чувства. Лесни в спомена. Усещаш допира на ръцете, виждаш малките дупчици на порите и косъмчетата. Чуваш силното изкашляне и прочистване на гърлото после, толкова познато, толкова познато.
Тогава деня се отдръпва и ти трябва да се насилиш да си спомниш, какво трябваше да бъде държанието ти с колегата или за какво се бориш в тоя фитнес.
Много ми липсваш, татко!
Много ми липсваш, татко!
Няма коментари:
Публикуване на коментар