Тръгнахме в петък. Следобеда беше, към 3 някъде, аз с измита кола и куфар в багажника, паркирах пред офиса и любезно, и мило, поканих Бейби и двамата колеги, които трябваше да пътуват с мен.
Айде викам, маймуни с маймуните! Тръгваме. Ще ви показвам
Единия веднага запали цигара.
Бе, викам, тръ-гва-ме.
Добре де, вика, тръгваме. Аз, докато се натоварите и съм изпушил цигарата.
И да ви кажа- беше. Тва момче направо я глътна тая цигара. Смук веднъж, смук два и тя беше на половина. Направо от сгънато положение започва да дърпа, смуче и се удължава. Всмукнати бузи, нос, уши, даже очите леко влизат навътре. Стресна ни малко, но че не ни забави тва е верно.
И тръгнахме. Път като път, нищо особено. Две катастрофи избегнахме на две други станахме свидетели, няколко кучета и котки сгазени. Едното беше бая голямо, мож да беше някоя баба, ма най- много, не е било нещо по- важно. И така. Спокойно, искам да кажа, пристигнахме.
Спрях веднъж, повече от любопитство, да го видя Георги как ще издърпа още една цигара. Ма ми се пикаеше и не можах. Докът се върна и край, тоя пич беше готов.
Викам, Адаш, тва може вече да са измислили инжекции, бе. Що се мъчиш, начи риш?
Се едно, де, накрая бам- в Копривщица. Айде после ще разправям нататъка
Няма коментари:
Публикуване на коментар