Ново

Нов ден. Ново утро. Задачи, тревоги, жени по улицата, хлад през отвореното стъкло на колата. Пури.
Свежо е.
Забравяме лятото, всичко е ново. Сутрин.
Нов аз.

Точка

Клишето е да кажа, че от него съм гледал и че той е бил пример за мен. Е. От него съм гледал цял живот, и когато престанах да ходя у тях, неговият глас дойде при мен за да може наум да имам с кого да се меря. За всяко мое действие, за всяка по- необичайна или важна постъпка, за успехите и провалите ми, той все нещо ми казваше. Понякога спореше с мен, но повечето пъти заедно се усмихвахме.
Спори. И се усмихваме.
Днес той е жив.
Но умира.
Умира от рак в един хоспис. Три седмици затварях врата на тая вест. Днес повярвах. Вуйчо ми, вечния и неизмемен авторитет, най- умния човек на света ще изчезне.

Как ще продължа?
Как ще слушам Висоцки? Как ще чета руски автори? Как ще разкажа за откривателите на ракетата?
И още. Аз на кого ще кажа за това че прочетох за Беър- откривателя на телевизията, че Бел е основал NG.
Не умирай! Как ще продължа без тебе?

Свиква ли се с всичко

Свиква ли се с всичко?
С това да си татко, с това да си женен, с това че имаш пари, с това че нямаш? С развод дали се свиква, с това децата ти да са далече? Да си мразен?
Дали се свиква да пътешестваш? Пред очите ти да се разкриват нови страни? Ледени планини, студено море, дъждовни тротоари, следвани от бял тропически пясък, палми, растящи с бързината на трева?
Дали се свиква да си националист? Да ти е обичайно. И без изненада и вълнение да преследваш негри или да хвърляш камъни по турци или евреи. Да говориш скандални неща?
Какво ли им е на курвите? Дали им е до болка скучно? На курварите? Свиква ли се, да си крадец? Мутра?
Всичко ли става навик и рутина?
Свиква ли се, да си обикновен?

август

Неприятен шок.
Красиво българско Черно море, стопанисвано от глупави български хотелиери. Чувство, че ни лъжат.
Тръгваме си, няма смисъл от почивка, когато ти е неприятно.
Това е август.
Чакаме реванш.