Сбогом на зимата. Не дочаках виелици и студ тая година. Октомври остана в мен и така и не си отиде. Цветен месец, окъпан в злато, пръскащ наоколо топъл аромат на плодове и вино. И стиснал гърдите ми като хидравлична преса.
Надявах се много на дебелия сняг в планините, когато няма нищо разлчно от зелено, синьо и бяла чистота, пронизващия стъклен студ в 7 сутринта, стоманени висулки. Исках да проличи за да видя отново северното желание за идеална неподвижност. Чаках тази година вятъра и ледения дъжд за да се изравня по температура с времето навън и да можем след това постепенно да се стоплим заедно.
Е, сбогом. Ще чакам още.
