Мишето

Да плюеш и пи- тва- каеш навсякъде, където ти падне, както и боклуци да хвърляш, тва е изключително неприлично и как да кажа- неправилно. Друго е когато човек изпадне в нужда. Като например веднъж при сглобяването на щандовете на панаира в тва как се казваше градче, на езика ми е. Та там на Мишето просто му се наложило. Не че нарочно е искал да се държи неприлично или нещо. Нужда. Хем е станало след като го е треснал ток, та има и смекчаващи вината обстоятелства.
Не съм бил лично свидетел, но Мишето го познавам много добре та затова гарантирам, че всичко е мо та мо истина.
Начи шефа на Мишето го намира паднал така на една страна, до електротабло някъде в панаира. Леко вика пуши от таблото, а Мишо небрежно полегнал на тревата, и леки искрички се разреждат наоколо. Кво викнал стана, бе човече? Ми шефе, ти нали каза че като пикаме и се подобрява земното. Пък на мене ми се пикаеше. Шефа почакал малко да му премине и да види дали ще дойде охрана. И после казал че това за земното е самата истина и браво на Мишето че така мисли за инфраструктурата на прованса, но той лично преди да пикае винаги пробвал с фазомер ноколо. Тва рекал е разликата между просветения столичен техник и разни иносанти.
Айде сега, рекъл, иди към щанда, че бая кашони има да се изхвърлят.
Що се отнася до шефа на Мишето за него историята продължила цели три часа по- късно, когато му се обадили от районното. Май се пада 2ро.
Във 2ро районно в тоя градец има клетка. Тая клетка е за арестанти и е във фоайето, точно срещу входа. В клетката заключват примерно Ханибал Лектър, Янко Лудия е такива елементи. Влиза значи биг бос в районното и после бързо си намерил къде да седне, и да му премине треперенето, понеже насреща си в клетката отвенъж и без предизвестие зърва херувимската физиономия на Мишето. Мишето бил обиден и наранен до сълзи. Какво бе стана, бе идиот?- шефа шепнел, от страх да не започне да пищи в истерия- Нали беше вътре в панаира, бе? Как успя до тука да се докараш?
Мишето със задавен глас започнал да обяснява:
Начи историята се случила по следния начин. Цялата фирма с дружни усилия натоварили буса с кашони, стиропор и найлон, връчили ключовете на Мишока и му рекли да ги изхвърли някъде.
Са сигурно си мислите, че човека катастрофирал, обаче грешите. Мишо, може всякакъв да е обаче като шофер е цар. Човека е от София.
Тръгнал начи той да търси къде да разкара боклука. Тва в София е лесно. Перловската река, спирки, на НДК в подлеза, комай само пред Радисън няма да може, щото има портиер. Ма па отсреща пред Народното събрание можеш ако щеш и радиоактивни отпадъци да стовариш. Никой копче няма да ти каже. Изобщо развързването е нищо и половина. Ама в цивилизацията.
Тука в дълбокия прованс, риш, нещата били проблематични. Първата алюзия на Мишето било Марица. Нерде Перловската река, нерде Марица. Спряло момчето на един мост отворило си буса и прилежно взело да вади едно по едно кашони и стиропор и да трупа.
Обаче се намесили някакви си, без каквото и да е основание. Полиция щели да извикат и даже на бой налетели.
Мишето е културно момче, хем и инструкции получил даже в тая посока. "Дръжте се културно, не се бийте, не пийте предиобед че да няма драйф пред хората и даже никакво подсмърчане например, казал шефа на влизане в града, ако нещо - секнете се настрана и се бършете в дърветата. Няма да излагаме фирма и роден град!"
Така че, въпреки че бил в правото си, Мишето не се разправял изобщо. Натоварил буса обратно, запалил го, после слезнал, ритнал един дядо по кокалчетата и се оттеглил достойно на бегом и после с мръсна газ.
И тръгнали минтарствата на Мишо. Зад една спирка опитал да разтовари, после в някакви калдаръмени улички в един двор, там даже шамари ял, бе часове наред търсил с риск, риш за живота си. Мъченик, а не служител... В тунела опитал, но тва не е НДК, нито може да отбиеш, нито има дупки с подлези, нито въобще даже да намалиш можеш в тоя тунел. И чак на излизане от тунела му проработил късмета. В смисъл не за разтоварването, но видял момичета. Две. Сами. Мишо си е кавалер и хъм любител на женската айде ако не красота то физика да кажем, и веднага заковал спирачки. Една две леки катастрофи отзад се разминали без жертви, а нашия човек напада директно. Двете момичета се зашеметили. Ма то не било бавно вадене и еротично сдъвкване на дъвки- две, понеже първата я изтървал. Стойки и протягане назад с ръцете зад врата, слезнал и ритал гумите на буса, така че да му се видят маратонките. После си свалил куртката, жилетката, пуловера и блузата и като останал по потник взел да бърника по гумата, изцапал си ръцете и разтегнал потника(щот не могъл да го скъса) и го свалил, че да се избърше. И хоп небрежно видял момичетата, и изненадано се завъртял към тях. Ех бе, рекъл, муценца- с усмивка на една страна и вдигната вежда!!! Сега нямам, рекрл, време за вас.
Те горките за малко да се разплачат и прикрили това с такъв як смях, че взели да приклекват леко.
- Да знаете, казал Мишока, къде мога да изхвърля едни кашони? Знаеме бе. Казали на пресекулки. Ама е в обратната посока. Завърташ, после след тунема, на първото наляво и после пак наляво. Там има един паркинг. Цял, рекли, Пловдив там стоварва кашони. Много ще ти се зарадват.
Паркинг! Рекъл си Мишо наум, как не се сетих за паркинг.
След по- малко от две минути вече бил запушил входа на паркинга и свалял боклука с шутове от буса. За секунда само, му направило впечатление, че бая полицейски коли има наоколо. И че таман две ченгета го гледат с учудване, ма се сетил че тия са от провинцията. Едва ли са виждали такъв бус, нали? Софийски номер, известна фирма, тва онва. Хлопнал вратите, запалил и ще си тръгва.
Ма не могъл. Едновременно станали две неща. На стъкото му затропал полицай и той видял надписа отсреща- "РДВР". Тва бил полицейски паркинг.
Пък после във второ районно срещнал и дядото с кокалчето.

Но тия неща са си неизбежности и игра на случайността. Пък и не е нито плюл, нито кофи, риш палил. То цял бус кашони. Как да ги тъпче в кофите, че да има шанс да ги палне