Клишето е да кажа, че от него съм гледал и че той е бил пример за мен. Е. От него съм гледал цял живот, и когато престанах да ходя у тях, неговият глас дойде при мен за да може наум да имам с кого да се меря. За всяко мое действие, за всяка по- необичайна или важна постъпка, за успехите и провалите ми, той все нещо ми казваше. Понякога спореше с мен, но повечето пъти заедно се усмихвахме.
Спори. И се усмихваме.
Днес той е жив.
Но умира.
Умира от рак в един хоспис. Три седмици затварях врата на тая вест. Днес повярвах. Вуйчо ми, вечния и неизмемен авторитет, най- умния човек на света ще изчезне.
Как ще продължа?
Как ще слушам Висоцки? Как ще чета руски автори? Как ще разкажа за откривателите на ракетата?
И още. Аз на кого ще кажа за това че прочетох за Беър- откривателя на телевизията, че Бел е основал NG.
Не умирай! Как ще продължа без тебе?
Няма коментари:
Публикуване на коментар